Тревожността – надценена нужда от сигурност

ПРОБЛЕМЪТ С ТРЕВОЖНОСТТА НЕ Е В ТОВА, ЗА КОЕТО ЧОВЕК СЕ ТРЕВОЖИ, А В ТОВА, ЧЕ СЕ ТРЕВОЖИКакво представлява тревожността?

Тревожността е сред най-често срещаните психично-здравни проблеми. Може да бъде описана още като фалшива тревога, която е твърде честа, силна и/или продължителна. Когато се преживява тревожност, налице е обезпокоителна, силна емоция и поява на интензивни телесни симптоми, които е невъзможно да бъдат игнорирани. Вниманието е фокусирано върху източника на тревожност до такава степен, че е напълно невъзприемчиво към друга информация.

Проблемът с тревожността не е в това, за което човек се тревожи, а в това, че се тревожи.

Тревожността се поражда при надценяване на потребността от сигурност. В мислите на тревожния човек опасността на ситуацията е преувеличена, а способностите за контрол над нея са подценени и минимизирани.

В основата на тревожните разстройства лежат патологичните нива на тревога!

Тревожните хора изпитват патологична тревожност, т.е. неадекватно високи нива на тревога спрямо опасността на ситуацията и/или тревожност, независимо от относителната безопасност на ситуацията. Именно патологичните нива на тревога лежат в основата на тревожните разстройства паническо (със или без агорафобия), обсесивно-компулсивно, посттравматично, хипохондрия, социална и др. фобии.

Кои са симптомите на тревожността?
  • Емоционален симптом на тревожността е страхът. Страхът представлява болезнена, интензивна емоция, подобна на преминаващ през тялото електрически ток. Така наречената нервност обикновено отразява ниските степени на тревожно настроение, а в другата крайност е паниката – силна експлозия на тревожен афект.
  • Физическите симптоми на тревожност са многобройни: недостиг на въздух, ускорен пулс, треперене, замайване, нестабилност, неподвижност и изтръпване, чувство за празнота в главата, чувство за задушаване, изпотяване и др.. Повечето хора определят физическите симптоми като най-болезнената страна на тревожното състояние.
  • Когнитивни симптоми – тревожността силно влияе на вниманието по начин, по който то се фокусира тясно върху „надвисналата опасност“. При някои форми на тревожност (панически атаки, сценична треска) вниманието става насочено навътре, към собствените усещания и преживявания. Що се отнася до паметта, тревожността предизвиква значително блокиране на информацията, която не е свързана със заплахата. Вие просто не можете да мислите за нищо друго, освен за това, което ви тревожи! Когато човек е разтревожен, неговите мисли и представи имат тенденцията да бъдат катастрофални, т.е. налице е преувеличаване на опасността в ситуацията, като същевременно се подценяват собствените  възможности за справяне.
  • Поведенчески симптом – посочените до тук симптоми имат единствено за цел да активират стратегията за справяне при тревожност, която е бягство и това е поведенческия симптом на тревожността. Тя предупреждава за опасност и така се увеличава вероятността, да я избегнем.
Продължителната тревожност не трябва да бъде подценявана, тъй като може сериозно да наруши работоспособността, междуличностните отношения и/или съня на човека. А когато достигне нивото на паника може да блокира частично или цялостно неговото функциониране.
Терапия на тревожността 

Тревожността в голяма степен се поддава на терапия. Лечението се фокусира върху всички изброени по-горе симптоми: емоционални, поведенчески, физически и когнитивни. Лекарственото лечение (ако се налага такова) е насочено към емоционалните симптоми. Трябва да се има предвид, че успокоителните не бива да бъдат единственото средство за борба с тревожността, тъй като може да се развие зависимост към лекарството. За по-ефективен и траен изход от лечението се препоръчва медикаментозното въздействие да бъде съчетано с психотерапевтично. Работещ и ефективен подход за справяне с нея се открива  в лицето на когнитивно-поведенческата психотерапия.

• Когнитивно-поведенческата психотерапия (КППТ) има доказан ефект при проблеми, свързани с наличието на високи нива на тревожност. КППТ изхожда от идеята, че проблемите с тревожността се самоподдържат най-вече благодарение на грешки в мисленето и поведението на избягване. Именно тези поддържащи фактори са основен фокус на работа при тревожност в КППТ. По отношение на работата с физическите симптоми способността за отпускане е мощно средство за намаляване на тревожността. Невъзможно е човек да бъде едновременно напрегнат (т.е. тревожен) и отпуснат. Трябва да се научим да улавяме неволното мускулно напрежение и да релаксираме.

Прилагането на ефективни когнитивни и поведенчески техники води до изграждане на нови мисловни нагласи и социални умения. Но тяхното усвояване изисква съвместна работа с когнитивно-поведенчески терапевт.


(прочетете още „Тревожните хора – по какво да ги познаем?“)