Паника – голямата сестра на тревожността

ПАНИЧЕСКИ АТАКИ И ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО: СИМПТОМИ И ЛЕЧЕНИЕ
В ОСНОВАТА НА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО
ЛЕЖИ ПАТОЛОГИЧНА ТРЕВОЖНОСТ

Това е тревога, несъразмерна с реалната опасност. Когато състоянието на тревожност продължи дълго и се превърне в дистрес, може да доведе до паника, т. нар. „голямата сестра на тревожността“. Счита се, че паническото разстройство е реакция на продължителен емоционален стрес, свързан с лични проблеми. То се явява невротичен механизъм за справяне с неразрешени вътрешни конфликти.

Какво е паническо разстройство? 

Паническото разстройство представлява внезапни повтарящи се пристъпи на силна тревожност без видима причина (т. нар. безобектен страх), които водят до тежки физически реакции на тялото (сърцебиене, замайване, тежест в гърдите, чувство за задушаване и др.). Специфичният и немотивиран страх при паническото разстройство се проявява основно под формата на панически атаки. При тях страхът придобива хипертрофирали размери и прави човека неадекватен. Трябва да се има предвид обаче, че това се отнася само до онези, които надценяват потребността от сигурност. Главна особеност на паническото разстройство е, че то винаги се проявява с телесни вегетативни симптоми и не толкова с психологически, а паническите атаки са крайна форма на психосоматика. Наличието на една или две панически атаки все още не се счита за болестно състояние. Много хора преживяват този драматичен феномен поне веднъж в живота си, но с отшумяване на стресовата ситуация отшумява и проблема. В този случай паническата атака сама по себе си представлява физиологичен отговор на емоционален стрес. Хроничното състояние „паническо разстройство“ е свързано с преживяването на няколко панически пристъпа и  пребиваването в последващ постоянен страх от нова атака. Основен белег на разстройството е, че няма обект, с който да се свърже паническата атака. Обичайното поведение при паническо разстройство е оттегляне от ситуацията и търсене на медицинска помощ.

Кои са симптомите на паническо разстройство?

Паническите атаки (пристъпи) са основен симптом на разстройството. Под паническа атака се разбира отчетлив период на силен страх от предстояща смърт или полудяване, който настъпва внезапно и нараства бързо до чувство на паника. Това чувство възниква без конкретен повод и е свързано с усещането, че се случва нещо катастрофално. Изразява се в преживяване на интензивна тревожност или възникващ на пристъпи страх в рамките на няколко минути. Честотата на пристъпите е различна – неколкократно в рамките на един месец, като не се наблюдава периодичност. Тъй като човешкото тяло не би могло да поддържа такова стресово състояние за по-дълго време, паническата атака отшумява от само себе си. Най-тежко е преживяването на разнообразните вегетативни явления – сърцебиене, изпотяване, треперене, усещане за задушаване, болка в гърдите, замайване, гадене и др. Изброените неприятни телесни усещания на свой ред пораждат вторичен страх от настъпване на смърт, пълна загуба на контрол или „полудяване“. След отшумяване на паническата атака за известно време се запазва усещане за „опустошение, вялост и разбитост“. Паническите атаки често се случват в ситуации или на места, на които са възникнали преди. Могат да се появят и по време на сън.

♦ Периодите на тревожно очакване са симптома, който поддържа паническото разстройство. В периодите между отделните пристъпи потърпевшия може да очаква настъпването на следваща атака, което го прави тревожен. Тъй като честите пристъпи и тяхната непредвидимост водят до чувство на страх от пребиваване на публични места, в последствие може да се появи т. нар. „страх от страха“. Потърпевшите се страхуват от самия страх и непредвидимата му поява. Това страхово очакване поддържа паниката и я превръща в порочен кръг.

♦ Поведението на избягване е симптом, който е свързан със страха от вегетативния дискомфорт. Усещането за застрашеност кара засегнатите да избягват ситуации, в които биха се чувствали „безпомощни, лишени от подкрепа и възможност да получат „мерки за спасение“ при евентуално настъпване на нов пристъп“. Често се избягват местата, където е била първата паническа атака или е имало последващи атаки. Това е механизма, по който страхът се свързва с определени ситуации (широки пространства, претъпкани превозни средства, оживен уличен трафик, асансьори). Избягването на определени ситуации стои в основата на агорафобията. 

 Какво е лечението на паническа атака и паническо разстройство? 

Основен метод на терапия при панически атаки и паническо разстройство се явява психотерапевтичното лечение. Научните изследвания сочат, че психотерапията, приложена като самостоятелно лечение, дава по-добри резултати, отколкото в комбинация с медикаменти. Причината е в психологичния произход на паническите атаки, които лежат в основата на разстройството. Паническото разстройство, без или с агорафобия, се повлиява изключително успешно от психотерапевтично лечение. То представлява процес на смяна на „благодатната почва“, върху която се раждат паническите атаки. Трябва да се има предвид, че при опити за самолечение може да се развие алкохолна или лекарствена зависимост, също така има риск да се развие депресия. Затова състоянието изисква да се потърси помощ от специалист.

В лицето на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) съществува ефективен начин за терапевтично въздействие при паническо разстройство. Прилагането на КПТ води до напълно предотвратяване на паническите пристъпи. В хода на терапията атаките постепенно започват да се появяват по-рядко, стават по-слаби и могат да бъдат контролирани. Тя представлява процес на промяна на модели на мислене и стереотипи на реагиране. Използваните терапевтични техники имат за цел да коригират дисфункционалните (катастрофални) вярвания на клиента, тъй като именно те стоят в основата на разстройството. При изграден ситуационен страх и съпровождаща агорафобия се отдава значително място на ученето на нови поведенчески техники.