Агорафобия - страх от открити пространства

Агорафобия – да гледаш живота отстрани

Да живееш с агорафобия е като да живееш, гледайки живота отстрани.

Какво представлява агорафобията? 

По същество агорафобията е страх от получаване на паническа атака. 

Агорафобия в буквален смисъл (от гръцки „агора“ – площад и „фобия“ – страх) е страх от открити пространства или от тълпи, страх от невъзможността за “изход”. 

В основата на агорафобията стои избягването на определени ситуации. Поведението на избягване се формира по следния механизъм:

1) първоначално паническият пристъп се появява внезапно и без видима връзка с конкретна ситуация, съпроводен от интензивни телесни симптоми и усещане за катастрофална (за живота) застрашеност;

2) на по-късен етап вторично възниква страх от повторно преживяване на вегетативния дискомфорт (сърцебиене, изпотяване, тежест в гърдите, треперене, усещане за задушаване/задавяне, гадене, световъртеж и др.);

3) страхът от повторение и катастрофалното усещане карат засегнатия да избягва ситуации, в които би се чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи „мерки за спасение“ при евентуално настъпване на нов панически пристъп. 


3 – агорафобия
                               2 – страх от повторение       
1 – първи панически  пристъп  

Както се вижда, паниката е в началото на агорафобията. Но повторението на атаките е това, което може да доведе до формиране на ограничителен стил на поведение. Той е свързан с избягване на потенциално опасни за развиване на панически кризи места и ситуации. Така често се избягват местата, където е била първата паническа атака или е имало последващи пристъпи. Това е механизма на свързване на страха с определени ситуации (широки пространства, претъпкани превозни средства, оживен уличен трафик, асансьори). Страхът при агорафобия е вторичен страх, под който стои първичен страх за живота (страх от смъртта). Нарастването на агорафобичната симптоматика води до социална дезадаптация на личността и изисква терапевтична намеса.

Агорофобията съпровожда паническото разстройство и може да доведе до неговото усложняване. При тежки случаи на паническо разстройство съчетано с агорафобия, засегнатите се страхуват сами да излизат извън дома си или да остават сами в него. Агорафобичният пациент остава страхово напрегнат, без оглед на това каква е реалността извън дома му. Това са индивиди с ограничен емоционален спектър, при които „емоциите не могат да варират в зависимост от промените на външните стимули и обстоятелства“ (Попов, Г., 2012). Наличието на агорафобия при паническо разстройство говори за по-тежко протичане на заболяването, влошаваща се прогноза и изисква специална терапия.

Какво е лечението при агорафобия?

Когнитивно-поведенческата психотерапия е доказан метод на работа при агорафобия. Както при панически пристъпи, така и при агорафобия когнитивно-поведенческата психотерапиясе основава на разбирането, че те се формират по пътя на заучения рефлекс („стимул – реакция“). Избягващото поведение спрямо определени места и ситуации допълнително фиксира и поддържа заучената реакция на страх. Затова от една страна се използват техники за преодоляване на мислите с катастрофално съдържание, предизвикващи тревожност. От друга страна се прилага постепенно експозиция (излагане) на страховите ситуации и места. Целта на такова излагане е постепенното разрушаване на заучената рефлексна реакция и изграждане на нова по-адаптивна реакция – оттам и преодоляване на страха.