… или за това, как губим себе си?
Оста на времето е хлъзгава, а движението по нея – измамно. Мислим си, че пребиваваме в психологическата реалност на нашето настояще, но всъщност през по-голямата част от времето миналото ни дърпа със своята реактивност, а бъдещето ни тревожи със своята неизвестност.
И въпреки, че в пребиваването в настоящето е спасението от собствените ни страхове и тревоги, да останат психологически „тук и сега“ за много хора е истински трудно, за някои дори невъзможно … защото е непознато!
Един разговор и собствените ми преживявания ме доведоха до темата за автентичността и за това как във взаимоотношенията с другите изгубваме истинския фокус върху себе си – не фокуса върху желанията ни, а този върху дълбоките ни емоционални нужди. А без този фокус няма автентичност. Страха да не ни отхвърлят или изоставят или ние да се самоотхвърлим ни кара да изберем другия. А когато реагираме през страха, няма как да бъдем автентични. В търсене на собствената ни автентичност всички ние се люшкаме между миналото и бъдещето и не винаги успяваме да спрем в собственото си настояще. Защо, какво ни пречи? Пречи ни липсата на умение да стоим при себе си, при собствените ни нужди. Пречи ни неумението да определяме целите си и приоритетите си в тези цели. Защото по-често определяме целите си по отношение на някой друг, а не спрямо себе си. Не изхождаме от това, от което УСЕЩАМЕ, че имаме нужда, а от това, от което си МИСЛИМ, че се нуждаем. И тогава … тогава ние вече не сме истински при себе си. И тогава никак не е трудно, да се изместим при другия. Тогава вече се изгубваме – като изплашени малки деца в тъмна гора, търсещи ръка, която да им даде сигурност и да ги изведе … да им покаже пътя.
Човек, изгуби ли връзката със себе си, губи и доверието си – в себе си и другите. (Не)доверието е семенцето, от което ще поникне (не)автентичността на собствената ни личност. Без доверие човек се защитава и не може да бъде съответен на себе си, т.е. на потребностите си. Тогава той е съответен на страха в себе си! Без себесъответност няма автентичност! А отсъствието на автентичност не позволява истинско отпускане.
Блажени са тия, които умеят да не губят връзката със себе си!
И да, това е умение, на което не ни учат!