Способността за постигане на интимност в междуличностните взаимоотношения е характеристика за психологическа зрялост на личността. Интимността (тук ще бъде разбирано в смисъла на междуличностна близост) стои в основата на смислените междуличностни отношения, но хората често се отдалечават от възможностите за такава близост.
Интимността е такава форма на контакт, при която между хората няма психологическа игра и експлоатация. Тя е чувство на сигурност отвъд „игрите на близост“. Jo Stuthridge казва: „Ние играем игри, защото нямаме думите или защото тези думи са много болезнени, за да бъдат изречени“.
Психологическите игри на хората са израз на нещо много болезнено вътре в тях, нещо все още твърде болезнено, за да бъде изречено. Затова не всеки е готов да се откаже от игри в ежедневието си и да премине към интимност. Но психологическите игри сами по себе си също биха могли да водят до интимност. Един от начините е да играем заедно и да играем „добри“ игри – такива, които носят удовлетворение и на двете страни. Но преди да преминем към интимност е необходимо известно време съзнателно да останем в игра.
Интимността е общуване без страх! Истинска близост между хората не може да се случи, ако те имат страхове. Създаването на връзка през страха не проработва, защото в страха си човек се отдръпва и се затваря за другия. Интимността е свобода от страха да покажа себе си и да видя другия, такъв какъвто е. Моментите на интимност са моменти на доверие!
Интимността е среща с другия! Какво е истинската среща – онази отвъд игрите?! В опит да отговори на този въпрос, през 1964 г. E. Berne провежда експеримент за интимност. Изпълнявайки инструкциите участниците трябва да „погледнат в очите на другия толкова дълго, докато издържат; да не говорят, да не се смеят, да не изпращат никакви послания (невербални)“. „Може ли това да е нещо друго, освен интимност!?“ – пита Berne и отговаря, че „нищо друго не може да ни доближи толкова много до другия, освен това да погледнем по този начин в очите му! Дистанцията между нас ще се скъси, ще се изгуби и ще осъзнаем, колко ни е липсвала тази истинска близост.“ И ако приемем другия открито, без да го съдим, с много топлина и търпение, ще постигнем интимност, ще можем да се срещнем. Интимността говори без думи, а в свързването един с друг отвъд думите има много сила.
Интимността е грижа – едновременна и взаимна! Взаимното обгрижване е предпоставка за изграждане и развитие на интимност. Интимността изисква наличието на здравословна грижа и в достатъчна степен. Аз безусловно те приемам в този момент такъв, какъвто си и съм готов да се погрижа за теб – това е истинската грижа! Тя помага на другия да преодолее страха си от уязвимост, който пречи за изграждането на интимни взаимоотношения. Здравословната грижа осигурява на човека спокойствието да каже, как се чувства и от какво има нужда. Когато не се чувстваме чути и разбрани, преставаме да показваме, как се чувстваме, да показваме себе си. Интимността изисква, през показването на разбиране да дадем грижа, а не решение (мъжете често дават решение, за да покажат любов).
Обратният полюс на интимността е изолацията – състояние на тишина. Тази тишина – насаме със себе си или с друг човек, би могла да бъде оценена като интимност, а не като самота, но само ако преди това вече е била достигната истинска интимност.
Защо за много хора е трудно постигането на интимност?
Простия отговор е защото не са постигнали автономност (самостоятелност). Интимността е свързана с наличието на автономност или с възможността за изграждане на такава. Тук E. Berne посочва, че постигането на автономност се проявява чрез разгръщането или възстановяването на три способности: за осъзнаване, спонтанност и интимност“.
За някои щастливци има нещо, което излиза извън всички класификации на поведението, и то е осъзнаването; има нещо, което се издига над програмирането на миналото, и то е спонтанността; и нещо, което има много по-висока стойност от игрите, и то е интимността.
E. Berne
В интимността няма Аз и Ти, има само Ние. Много често интимността спира при „аз/ти“, защото „хората са много заинтересовани ТЕ да изкажат, но не и да чуят, какво другия има да каже“. А за създаването на интимност е важно да се намерят общите черти и интереси между хората – те помагат да се стигне до интимност; да сътворяваме заедно спомени и да споделяме общо бъдеще. За да можем да преминем от „аз/ти“ към „ние“ е нужно да имаме контакт един с друг, да се интересуваме как се чувства другия, търпеливо и загрижено да изчакваме отговора и да не бъдем прекалено любопитни и притискащи – да осигуряваме здравословна грижа за другия.
Природата на интимността е такава, че човек може да е истински интимен с друг, само ако може истински да бъде във връзка със себе си! Необходимо е да се постигне повече осъзнатост по отношение на разбирането за „интимност“ и да се помогне на хората, да оценят интимността като нещо, което прави живота по-пълноценен.