Децата се нуждаят от модел за подражание

Безспорен факт е, че децата следват примера на родителите си, а не съветите, които получават от тях.

 

За да може не само да пораства, а и да израства като личност, детето има нужда от образец, който да пожелае да следва. За да може да излезе от възрастта на малкото дете, да се откаже от „детинското“ си поведение и да се учи да приема реалността, родителите трябва да могат да предложат на детето такива правила и изисквания, които да му изглеждат смислени. Трябва да могат да събудят у детето желание да стане като тях, да поиска да се идентифицира с тях. Само тогава то ще бъде готово да изостави своите по-ранни и по детски незрели модели на поведение, свързани с нежеланието за носене на отговорност.
За своето успешно съзряване детето има нужда от убедителни образци, спрямо които да може да се ориентира. Тук зрелостта на родителите е особено важна, защото детето се нуждае от образец, по който да създаде „проект“ за себе си. То търси своя идеал, по който да изгради своята идентичност.
Според Ф. Рийман на детето е „необходима такава представа за живота, която да му изглежда достойна, за да се стреми към нея; светът на възрастните трябва да му се струва изпълнен с очарование, а представяните от тях модел и стил на живот – достойни за подражание“

Най-важен е образецът за любов – какъв пример е получило детето за това, „как да обича!?“.

Защото, както е било обичано, така и то ще обича – себе си и другите.

Любовта е началото, от което детето ще тръгне по пътя на успеха. Без нужната доза любов то няма да изгради адекватно самочувствие.

Житейска истина е, че обикновено ставаме като хората, на които се възхищаваме. Това може да е в наша полза или вреда, в зависимост от това, на кого сме избрали (в голяма степен несъзнателно) да подражаваме.

Иронията на живота е, че дори и да не сме готови да се променяме заради себе си, децата ни ще ни подтикват към това.

 

Сподели

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *