Депресията не е „просто тъжно настроение“,
тя е заболяване на целия организъм!
Депресивните състояния, заедно с тревожните, са най-разпространените психични разстройства. Депресията има тенденция да се повтаря и за нея е характерно хронифициране с напредване на възрастта. Дори леката и умерена форми на депресия влошават качеството на живот. Те изискват лечение и не бива да бъдат подценявани. Съвременното лечение на депресия включва медикаментозна терапия и/или психотерапия. С доказан ефект от психотерапевтичните подходи е когнитивно-поведенческата психотерапия. Според редица изследвания в дългосрочен план когнитивната терапия е толкова ефективна при лечение дори на тежка депресия, колкото и медикаментозната. След психотерапия голяма част от болните се възстановяват напълно.
Каква е разликата между депресия и скръб? Депресията не е просто лошо настроение, а сериозно заболяване, което е лечимо и изисква специализирана намеса. Тя се проявява с тъга и умора, но трябва да се разграничава от скръбта и краткотрайните колебания в настроението. Депресията се свързва с трайно понижено настроение, забавена мисловна дейност и действена активност. Основната разграничителна линия от скръбта е поразяването на самооценката при депресивния човек. На преден план са чувството на вина, самообвинения за неспособност и незначителност, а интересът вече е изместен от изгубения обект към самата загуба.
Как протича депресията? Тя може да възникне под формата на единични епизоди с различна тежест или да продължи дълго време под формата на повтарящи се обостряния. При някои хора депресията е хронична – продължава много години, като не достига значителна тежест. Понякога депресията се ограничава главно до телесни симптоми без отделни емоционални прояви, може да съпътства соматични заболявания. При депресия е налице чувство на дълбока тъга (като при загуба на член на семейството), неспособност за изпитване на радост и удоволствие, безразличие (дори към най-близките), безсилие и липса на желание дори за рутинни дейности. Нарушено е нивото на активност и жизнен тонус. Може да се изпитва: напрежение, нервност, безпокойство; отслабване на паметта, затруднена концентрация; безсъние, безапетитие; тежест в гърдите, топка в стомаха и др.. Депресивният човек е изпълнен с песимизъм за бъдещето, което му изглежда непосилно или безнадеждно. При тежките случай има загуба на чувство за смисъл и голям суициден риск.
Какво е съвременното лечение на депресия? Съвременният подход към лечението на депресията включва комбинация от медикаменти и психотерапия. Лекарства се предписват както за пациенти с тежки, така и при по-леки и умерени прояви на депресия. Психотерапията помага за развитието на умения за емоционална саморегулация и за по-ефективно справяне с кризисни ситуации, без да се прави депресивна реакция. Освен това някои от депресивно болните не реагират добре на антидепресанти, отказват да приемат лекарства по лични причини или спират започналия курс, поради развитие на странични ефекти. В дългосрочен план зависимостта от лекарства може индиректно да повлияе негативно върху използването на собствените психологически ресурси за преодоляване на депресията. Ефективната психотерапия в дългосрочен план може да бъде по-полезна от фармакотерапията. При курс на психотерапия депресивният клиент развива ефективни стратегии за преодоляване и предотвратяване на депресията. Научава се да разпознава своето участие и да предприема необходимите мерки. Фармакотерапията не предпазва от опитите за самоубийство, тъй като психологическото ядро на суицидния пациент е чувство за безнадеждност.
Когнитивно-поведенческата терапия е един от съвременните методи на психотерапия при депресивни състояния, който се препоръчва като ефективен и научно обоснован метод. Основната идея в КППТ при депресия е, че в основата на депресивните състояния лежи т. нар. депресивно мислене. То се обуславя от негативни убеждения за себе си, за другите и за живота и бъдещето. Отрицателното мислене се изразява в склонността на клиента да разглежда всичко, което му се случва в отрицателна светлина. Промяната на този начин на мислене изисква внимателна индивидуална работа със специалист. Когнитивната терапия работи с актуалните затруднения на клиента и поведенческите симптоми на депресия. Тя ги съчетава с работа с дълбоките идеи и убеждения, пораждащи депресивните симптоми. В основата на депресиите често стои ниска самооценка. КППТ има за цел да разреши актуалния проблем на болния и да отстрани такива поведенчески симптоми, като пасивност, отказ от удоволствия, монотонен начин на живот, изолация от другите, невъзможност за планиране и ангажиране в целенасочена дейност. Депресивно болният поддържа своите отрицателни, болезнени и разрушителни идеи въпреки очевидното присъствие на положителни факти в живота му. Той е убеден в съдържанието на негативните си идеи поради системен грешен начин на мислене. Работата на когнитивния терапевт се отнася до преработването на мисли, като “Аз съм лош човек” или “Аз няма да успея да получа тази работа“. Терапевтът изследва и проверява достоверността на тези идеи в реалността, помагат за изграждането на нови по-реалистични вярвания и позитивни нагласи. КППТ значително намалява риска от повторението на депресия и самоубийство. Положителните резултати при работата с чувството за безнадеждност при депресивни пациенти убеждават, че когнитивната терапия, в сравнение с фармакотерапията, има по-стабилен антисуициден ефект.