ЛГБТИ (LGBTI) е международна абревиатура за обозначаване на принадлежност към ЛГБТИ-общността. Това е общност на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални). В случая се разбира съвкупност от отделните субобщности на ЛГБТИ-културата, които носят своите определящи ги културни различия. Характеристиките на ЛГБТИ-културата се определят от фактори, като географско положение, национална култура, етническа и религиозна представеност. Формиращо влияние върху ЛГБТИ културата имат и социалните нагласи на хетеросексуалната общност спрямо ЛГБТИ-хората.
Сексуалната ориентация включва романтично, сексуално и/или емоционално привличане към друг субект. Тя се описва с понятия като хомо-, би-, хетеросексуалност и др.. Отнася се също така и до пола на хората, към които даден човек изпитва привличане. Включва влюбването и желанието за семейство с обичания човек. Сексуалната ориентация е естествена психологическа характеристика, а не въпрос на морал, защото няма пряка връзка с нравствените ценности на личността. Няма правилна и неправилна (или „обратна“) сексуална ориентация, така както няма правилен и неправилен цвят на очите. Сама по себе си тя не прави човека нито добър, нито лош. Тя се осъзнава с течение на времето, най-често това е възрастта, в която за първи път се осъзнава интереса към единия или към двата пола – пубертета, но нерядко се случва и доста по-късно. Когато тези чувства се установят трайно и неизменно в период от няколко години, се смята, че те сами по себе си показват, към коя група принадлежи даденият човек. Сексуалната ориентация има флуиден характер, т.е. хората не могат да се идентифицират ексклузивно като хомо- или хетеросексуални. Сексуалното привличане, сексуалното поведение и половата идентичност се разграничават. Типа човек, към когото сме привлечени, може да не съвпада с нашата идентичност или поведение. Напр. жена, която е сексуално привлечена към други жени и осъществява сексуален контакт с жени, може да се идентифицира като хетеросексуална. Този пример е показателен за това, колко е важно да не даваме оценки и поставяме етикети.
Половата идентичност много често се бърка с биологичния пол. Тя всъщност се отнася към социо-културно изградени роли, базирани на биологичния пол (полова роля). Субективното усещане за половата идентичност на човека може да не е свързано с биологичния пол. Описва се с понятия като мъж, жена, джендъркуиър, трансджендър и др.. 
Сексуалната ориентация и половата идентичност са естествено формирани компоненти от психиката на човек и не могат да се „избират“ или „научават“, нито да бъдат „правилни” или „сбъркани”. Това, което съвременната наука знае за тези състояния е, че те са свързани с процеси, формиращи в мозъка половите различия още по време на ембрионалното развитие. Няма научно валидни данни, че социални и културни фактори могат да имат формиращо влияние върху сексуалната ориентация и половата идентичност на човека. ЛГБТИ хора се раждат във всяка епоха и култура.
Конституцията на България не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства. Въпреки, че хомосексуалността у нас е легална, поради това, че страната ни е социално консервативна, хомосексуалността често се приема за табу. Предразсъдъчното обществено мислене води до отхвърляне и дискриминиране на ЛГБТИ хората, макар че те могат да бъдат не по-лоши професионалисти, приятели, родители. Това е основната причина, те често да срещат трудности, свързани с ежедневното си функциониране и да не могат да бъдат пълноценни личности в обществото. Неразбирането на механизмите, формиращи хомосексуалността, ражда процеси като хомофобия, бифобия и трансфобия. Всички те са свързани със страх, водещ до отхвърляне на ЛГБТИ хората. Така те се превръщат в обект на омраза, тъй като не отговарят на стереотипите за полови роли — не се държат и не изглеждат по начин, по който обществото очаква. ЛГБТИ хората често стават жертви на физическо или емоционално насилие, дори могат да бъдат изгонени от работа, заради своето различие.
Незачитането на личните преживявания на хората с различна сексуална ориентация, както и незаслужената враждебност към тях могат да породят у тях силен дистрес и суциден риск. Страхувайки се от реакцията на околните към своето различие, повечето ЛГБТИ хора прикриват идентичността си и начина, по който се чувстват, а това се отразява върху самочувствието им. За да могат да живеят свободно, трябва да се „разкрият“ и да заявят, че са различни от очакванията към тях. Основните нужди на ЛГБТИ-хората се отнасят до тяхното ПРИЕМАНЕ и интегриране в обществото такива, каквито са, до равното им третиране и участие в обществения живот.