„Излизане на светло“ или разкриване на своята различна сексуална ориентация или полова идентичност е стратегия за еманципиране на ЛГБТ-хората. „Излизайки на светло“, ЛГБТ-младежите могат да започнат да водят открит и независим живот“. Но нуждата, да направят публични своята различност, поставя огромно предизвикателство пред тях. А решението за „излизане на светло“ е дълбоко лична дилема на всеки.
ФРАЗАТА "ИЗЛИЗАНЕ ОТ КИЛЕРА" Е ИЗМИСЛЕНА ПРЕЗ 1969 Г. В НЮ ЙОРК ОТ ЛГБТ-ХОРА В ЗАЩИТА СРЕЩУ РЕДОВНИ БРУТАЛНИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАПАДЕНИЯ
Основен проблем на ЛГБТ-младежите във връзка с тяхното разкриване е да се справят с отхвърлянето от страна на техните родители и приятели. Много тийнейджъри от ЛГБТ-общността, след като се разкрият, се чувстват дискриминирани от своите родители, приятели или съученици. След „излизането на светло“, мнозинството от хомосексуалните юноши получават пренебрежителни или дори враждебни реакции от страна на родителите си или други членове на семейството. Често се сблъскват със злонамерени забележки, подмятания и погледи.
Първата реакция след разкриването често е, че родителите (близките) отричат и не приемат сериозно различната сексуална ориентация или половата идентичност на юношата или умишлено я пренебрегват. Всичко продължава по старому („не си го казал – не съм го чул“). Не рядко отправят обвинения към себе си (или към други близки), мислейки, че са имали грешно поведение спрямо детето („къде сбърках“, „какво направих аз“). Често членовете на семейството изпитват срам („какво ще кажат другите“) и отвръщат с гняв и агресия, като обиждат, осмиват, отправят заплахи за насилие („заради тебе“) или директно нападат физически.
Родителите на ЛГБТ-младежите, разбира се, също имат нужда от време за осъзнаване и приемане на променената ситуация. В този период те преживяват загуба на чувството за контрол върху бъдещето на собственото си дете („вече не мога да предвидя“, „какво те чака от тук нататък“, „не мога и не знам как да те предпазя“). Те се чувстват отчаяни, губейки надеждата, че това е само нещо временно, което ще отмине, като че ли детето им е болно и ще оздравее. Тези преживявания на родителите и другите членове на семейството са естествена човешка реакция на скръб – скръб по изгубената представа за живота и бъдещето на детето им. След определен период от време родителите свикват с ЛГБТ-начина на живот на детето си и постепенно го приемат. „Анти“-позицията вече не е толкова крайна и у тях се появява усещането, че трябва да подкрепят детето си. В периода на разкриване най-ценно за доброто състояние на младежа е родителя да е до детето, като осигури подкрепяща, а не обвиняваща среда. Родителите е добре да се научат да виждат у детето си и други качества и части, а не само да се фокусират по посока на неговата различност.
Въпреки нарастващата социална свобода, хората, които са хомосексуални, не могат лесно да се разкрият.
Защо, независимо от всичко това, ЛГБТ-юношите рискуват да се разкрият?
Защото потискането на себе си при живот в тайна е по-трудно и неприемливо от всички останали последици. С течение на времето върху тях се развива голям натиск за действие – „Исках да говоря с някого за чувствата си“, „Вече не исках да се преструвам“. По този начин младите ЛГБТ-членове се стремят да „коригират“ лъжливите предположения за себе си, което неизбежно предполага да се разкрият.
Повечето юноши, между 13 и 16 години, преживяват вътрешно разкриване, т.е. осъзнават собствената си идентичност („Винаги съм знаел“). Младежите винаги са усещали, че половата им идентичност не съответства на пола, определен при раждането. Но в началото на вътрешното „излизане“ несигурността, свързана със сексуалното преживяване, възприемано като неподходящо или неприемливо, в много случаи води до бреме, лишения и страхове. Много тийнейджъри се опитват да потушат своите истински чувства. Този процес е свързан със силен психологически стрес и нерядко се развиват психични и психосоматични симптоми. Подкрепата, приемането и разбирането, оказани от родителите и/или (при необходимост) от подготвен психолог са от изключителна важност в периода на преход.
Когато ЛГБТ-подрастващите оставят процеса на преход зад гърба си, те често преживяват огромно облекчение и казват, че сякаш „не са живяли преди“.